Из пътеписите на златната рибка

Глава 681- България

Тази година реших да изкарам лятото си в морето на България. Не съм ходила до сега, а мама каза, че като млада риба e ходила. Много красиво било. Поръча ми да си изкарам добре и да сбъдвам желания, защото една златна риба трябва да съчетава полезното с приятното.

Мама каза, че няма как да объркам българското море. Каза ми: Голди,видиш ли някъде по дъното лодка, камък, мида каквото и да е с надпис Кур, Кур за ЦСКА или Гошо беше тук- значи си стигнала. Така българите си маркирали територията. Било един вид тагване, ама не във Фейсбук.

Тръгнах аз, плувам ли си плувам и гледам,точно както мама каза, на един камък пише Кур.  Реших да питам една медуза дали съм на правилното място. Било още Турция, ама много български туристи ималои за това я пишело тая хубава дума. Продължавам напред. Май стигнах, дъното е осеяно с надписи. Това българите смел народ… може да се удавят, ама ще си напишат навсякъде, че са били там.

Гмуркам се надълбокото да прочета кой каква мъдрост е оставил на поколенията и гледам-един младеж си дълбае инициалите Б.Г. на стар потънал кораб. Вижда ме той, че съм златна и тръгва след мен. Хвана ме и почна веднага да се пазари за трите желания. Обясни ми, че бил известен футболист и това с писането по дъното и стените му било хоби. Само като ми каза, че е футболист и изтръпнах.Притесних се, че пак трябва да пускам връзки, за да вкарвам слаби отбори на финал на световно.Странно, ама нищо такова не поиска.Първотому желание: да има една фолк певица гадже, второто: да има още една фолк певица гадже, третото: да са толкова тъпи, че да не разберат една за друга. Е, че то футболист с една умна фолк певица има ли? Той още като е станал ритнитопко съдбата му ги е сбъднала тия желания. Прецака се, ама какво да го правя?!

Продължих да си плувам, то голяма мръсотия в това море, бе!По едно време се заплитам в една найлонова торбичка. Махам, махам с перки, закачила се е тая гад за мен и няма спасение. Гледам, приближава ме една кака. Красавица ви казвам, крака, гърди, дупе всичко на място. Вижда ме и тръгва да бяга. Сигурно- ме мисли за медуза. Ама то с токчета в морето, трудно се бяга. Настигам я и и казвам: Аз съм златната рибка, ела да ме спасиш и ще ти изпълня 3 желания. Връща се, гледа ме странно- не разбира. Повтарям и по- бавно, че съм златната рибка и ще и изпълня 3 желания. Зацепи! Пак бяга към брега, ама за да си вземе телефона. Като се почнаха едни селфита, едни нацупени устнички, едно пращане на снимики на Цуци, Муци, Буби, Чочи и т.н. Аз вече умирам от жега в тоя найлонов плик! Накрая ме изкара и почваме с желанията. Аз по- кифленски желания през целия си стаж на златна рибка, не съм чувала, честно ви казвам. Първо желание: рокля за бала за 15 000 лв. от дубайски дизайнери, второ желание: да я дават по телевизията, трето желание: да стане известна фолк звезда. Каза ми, че съм била рибешко копие на Митко Пайнера, било знак от съдбата.Не знам! Направихме си около 50 селфита,  изпълних и желанията, прекръстих се с ляват и с дясната перка едновременно и продължих да си плувам.

По едно време на повърхността- кит. Приближавам се да видя понеже знам, че в България китове няма. Гледам- то било просто пълничък човечец. Представи се като….някой си Пищова….май очакваше да го знам кой е?! Казвам му аз, че съм златната рибка и мога да му изпълня три желания. И той като почна- кибапчита, кифтета, маникенки, жакузитааа, макузитаа. Пратих му 20 манекенки, едно джакузи, много кюфтета и да не ме занимава повече. Не можете да си преставите каква радост настана. Толкова беше щастлив Митьо, че като ме хвана за слушател един час ми разказва как ги порел като агнета и за някаква негова писалка. Добре, че съм риба и не ги разбирам тия работи.

Разделих се с манекенките и кебапчетата и ме блъсна джет. Абе, днеска да не е Никулден (рибешкият вариант на петък 13-ти)?! Гледам, аз съм в зоната за плуване, където е забранено джетовете да се джижат с голяма скорост. Тоя от къде се взе? Добре, че съм златна рибка и не обръщам коремчето лесно. Младо момче го кара тоя джет, реших да му изпълня три желания и на него. Младите хора ме зареждат с оптимизъм. Пожелават си любов, да завършат университет, да успеят в работата- все хубави неща. Казвам си аз класическите реплики- златната рибка съм, три желания бла, бла. В отговор получих:Първо желание: най- ново BMW с 250 коня под капака, второ желание- газова за същото това BMW, че много харчело, трето желание- да не плаща данък за 250 коня, бил 400 лв. Е, поне нещо за секс или за половия си орган да беше споменал! Не чете ли вицове за златната рибка?!

Абе, или нещо не е наред в тая страна, или аз съм голям карък. Само материални работи искат тия хора. Питам другите риби и медузите нормално ли е, пък те ми се смеят и викат, че нищо не съм видяла. Не искам и да гледам повече- сменям посоката. То да не е радиоактивно това море? Я, да бягам докато не съм почнала да светя в зелено, че зелените рибки желания не изпълняват. Ще си остана безработна за едното нищо.

Хващам най- близката река и тръгвам да си плувам по нея. Друго си е планинския поток- по- чистичко, с по- хубава енергия. И хоп, хвана ме рибар- възрастен дядо. Най- сетне класика- имам добро предчувстви. Казвам му: Аз съм златната рибка- не ме чува, викам още по- силно- пак не чува. Абе, здравната каса не им ли отпуска слухови апарати на тия хора? Пусна ме дядото в кофата при други рибки и ни понесе нанякъде. Мисля си: Ей сега вече цопнах в олиото. Занесе ме в един двор. Гледам там стои една баба под хубаваорехова сянка и бели лук. Ясно, слук ще ме готвят!

-Бабо, аз съм златната, рибка ще ти изпълня три желания, ако ме пуснеш.

-А, какви желания бе, ти да не си от ония дето звънят по телефона и взимат пари?

-Не бабо, аз съм златната рибка, дето изпълнява желания. Поне не е глуха!

-Пари няма да ми искаш, тъй ли?

-Няма, само ми кажи три желния и веднага ти ги изпълнявам

-А, три желания?! Какви три желания да ти казвам? То ний сме дърти вече за желания. Е, младите да са живи и здрави, че да могат да са оправят в тоз труден живот.

-Е, пенсията поне, бабо, да ти увелича не искаш ли? Стига ли ти?

-А, не стига, ама то вече сме стари. Със здравето не сме добре. Младоста, рибке, никой не може да я върне. Здраве и младост нямаш ли за какво ти е висока пенсия? Ходи да сбъдваш желания надругите, за нас е късно вече.

-Ама бабо, аз мога и младост и здраве да ти дам, нали съм златната рибка.

-Аз рибке съм живяла осемдесет години, децата и внуците заминаха за Америка, сами сме тука с дядото. За какво ми е тая младост? Е, дай го това здраве на някое болно дете, на някой по- млад. Ние с моя дядо сме се наживели вече. И младост сме имали, и любов сме имали и деца и внуци имаме, само дето не ги виждаме. Ам, то такъв е живота… Всички бягат от тая страна. Тука желанията трудно се сбъдват, рибке

Бабата продължи да си бели лук. Часовникът в селото удари 12, а от старата радио точка в кметството се разнесе мелодията на “Моя страна, моя България”. Заплакахме- и аз и бабата… сълзите не бяха от лука.