Нервно барабаня с палец по вече едногодишния си телефон и се ядосвам, че не зарежда снимката бързо. И пак натискам…нищо… и пак, и пак. Докато палецът ми нервно подскача по дисплея, спирам на светофар от тези с копчетата. Отлепям поглед от телефона и натискам. Чакам. Пристига някакъв господин и също натиска копчето. Веднъж, още веднъж, още веднъж… Наблюдавам го с периферното си зрение вече доста ядосана на стария си телефон. А и тоя какво пуфти и все го натиска това копче?

-Ама господине, вие на село явно нямате светофари. Обажда се някой от насъбралата се вече група хора. И да го счупиш това копче то по- бързо няма да светне

-Госпожа, я да си мълчиш. Ей, за това сме на туй дередже, щот такива като тебе, все да дадат акъл! Наежи се и изпъчи гърди  нервният господин, натискайки за пореден път копчето.

Светофарът светна  зелено и диалогът набързо приключи. Групичката закрачи бързо към отсрещния тротоар. А моята снимка най- сетне се отвори, но вече не ми беше толкова интересна. Сега мислех как трябва да си купувам нов телефон, че този вече е много бавен.

Откъсвайки, поглед от телефона видях обява за бързи кредити, след нея реклама за бързи резултати във фитнеса, след нея будка за бърза храна.

Замислих се, че всъщност все бързаме нанякъде. Искаме бързи телефони, бързи коли, бързи компютри с още по- бърз интернет, бързо забогатяване, бързо отслабване, бързи пари, дори ходим по бързи срещи. И реално получаваме всичко това, което искаме и ставаме все по- бързи. И по- нервни и по- агресивни, по- болни,  по- депресирани и с по малко време.  Като че ли собствените ни тела не издържат на тази скорост и се скапват. Светът, който ни е създал си има точно определено време за всичко, ако нещо стане по- бързо отколкото е предвидено ще загине. Ако дървото цъфне през зимата, ако птиците мигрират по- рано, ако слънцето изгрява всеки ден по- рано? Май само ние сме бързаците, и май само ние го прецакваме тоя свят. Ама я стига с тия размисли, че вероятно нямате време да четете. Заети сте, нали?! Бързате?!

Спокойно, то всичко става все по- бързо, а ние сме по- заети, и всичко е по- бързо, а ние сме още по- заети и още по- бързи и още по- заети…..

И за къде толкова бързаме?