Представете си село, в което кравите ходят на СПА, магаретата са с опашки накъдрени на ретро преса, а кокошката Никол може да туърква. Това е една съвсем истинска история за село, което може и да знаете, а ако не го знаете се огледайте. Вероятно вашата баба е от подобно село… или дори вие самите…

Представям ви Камбаново. То се състои от 30 души, 5 крави, 6 магарета, около 90 овце и много на брой пернати. Средната възраст в селото е около 5 години…. с животните. Без тях демогравската статистика си е нормална- 67 години. Най- младия хомо сапиенс е кметицата Хубавена Караиванова на 39 години, а най- стария баба Сийка от горната махала на 102. Името на селото идва от камбана висяла някога пред кметсвото, изработена от виден майстор, родом от Камбаново. Символът на населеното място бил гравиран с картини от околията, които показвали красотата на природата в този край на България. Легендата за Камбаново и неговата знаменита камбана естествено е свързана с освобождението от турско робство и гласи, че докато страната ни е била под чуждо владичество камбаната не е искала да бие, но когато държавата се е освободила, селската камбана запяла отново с медения си глас и разгласила из цяло село раждането на нова България. Да, ама в зората на демокрацията нова България станала толкова нова, че чак камбаната на Камбаново изчезнала. Предпполага се, че символът на селото отпътувал в каруца към пункта за цветни метали в съседния град. Хората естествено били недоволни и постоянно цъкали с език заради изгубената камбана и ето защо след около 10 години се доверили на тогавашната кандидат кметицата Хубавена Караиванова, която им обещала камбаната в селото да бъде възтановена и поставена отново на мястото си пред кметството. В края на първия си мандат, и за да спечели втори, младата кметица изпълнила обещанието си. Един ден Камбаново осъмнало с камбана. Е, била китайско менте, но висяла гордо пред кметството. Тъй като майсторът, който Хубавена наела за монтажа взимал по- евтино, но и си пийвал, камбаната била некадърно монтирана доста ниско. И вместо човек да я разклади с ръка, за да чуе медната й китайска песен, по скоро трябвало да я ритне. За да замаже положението, кметицата измислила и нов камбановски обичай- ритане на камбаната на Камбаново за здраве и късмет. Жителите на селото се спогледали, когато чули за обичая, но нищо не казали. Все пак те били бедни пенсионери, чиито грижи свързани с домашни животни, ниски пенсии и лекарства си останали далеч по- важни от ексцентричните идеи на кметицата.

Годините минавали, а животът на Камбаново бил доста еднообразен с малки изключения . Цветът на селото го придавала Хубавена, която вече карала своя 3-ти мандат. Освен, че била най- младия жител тя се определяла и като най- красивия, най- интелигентния и най- амбициозния гражданин, който живее на село. Тя твърдо отричала да е селянка и винаги, когато станело на въпрос гордо развявала Акт за раждане, в който пишело, че е родена в София. Но с цел да влезе в политиката, младата дама изоставила градския живот и жертвала младостта си, за да се издигне до поста на кметица. Все пак и Глория е пяла по села и паланки преди да стане примата на поп фолка- успокояваше се Хубавена. Като истинска звезда тя беше готова да пожертва личния си живот в името на кариерата. Да, ама от млада Хубавена се беше превърнала във вече леко застаряваща кметица, която привършваше третия си мандат, а вест за кметска позиция на по- голям град нямаше. Първата дама на Камбановов беше толкова отдадена на кариерата, че дори си беше направила прическа като на Мая Манолова и всеки ден ходеше официално облечена на работа. Все очакваше Бойко внезапно да я навести и да я похвали за жертвата, която прави като управлява село, въпреки че е млада, умна и красива.

Относно професионалните „успехи“ на кметицата не можеше да се каже много. В сремежа си към популярност Хубавена организира Седмица на модата Камбаново през първия мандат и Дни на френската кухня в българското село през втория. А в началото на настоящия мандат, опита да издейства пост Кметски съветник за кучето си ,което според нея помагало много за взимането на важните решения. Модернистичните възгледи за развитие на селото, обаче,никак не бяха в унисон с проблемите на пенсионерите. Те се се опитваха да оттърват доматите от белокрилка и кокошките от нова упорита порода френски кокошинки, вероятно пристигнали в селото покрай кулинарната седмица на кметицата.

След неуспешните опити за популярност и съответно по- висок пост, задаващият се 4-ти мандат плашеше Хубавена. Селото вече беше тясно за нейните стремежи и нетрадиционни идеи. Тя мечтаеше за голямата политика- до Бойко, Цецка, Мая, Данчето Ф. и т.н. Е, щеше да се задоволи и с място в общинския съвет на областта. „Само да се махна от това село и тия гадни кокошки“-мислеше си Хубавена и лека бръчка на угриженост се появяваше по намазаното и с фон дьо тен чело. Като за последен мандат тя трябваше да изпълни своята лебодова песен, която да я изстреля като трамплин в голямата игра на власт. Трябваше да измисли нещо, за да привлече цялото публично внимание върху себе си, да изпъкне и най- сетне да получи това, което заслужава. В никакъв случай не биваше да се събужда още четири години от кукуригане на петли и блеене на овце.

Трябваше да прослави себе си и селото, но как? Хубавена реши да обсъди този важен въпрос със своята най- добра приятелка и съветник по кметските въпроси кучето Фифи- йоркширският териер, който тя постоянно разнасяше в чантата си. Само да споменем, че Фифи също имаше прическа като на Мая Манолова.

Фифи, мамо, какво да направя, че да се махнем от това село. Знам, маме, че и на теб ти омръзна да настъпваш курешки. Какво да направи мама, че да я забележат? Жално говореше Хубавена на кучето. А то само погледна към нея с тъжните си черни очички и завъртя опашчица.

Дали мама да не се опита да уреди доктор да идва в селото? Ама това не е достатъчно скандално. Няма никой да го оцени освен бабите.

Може да отворим училището в село, нали маме, ама то няма кой да учи тук. Само ние с теб останахме тук! Фифинце, какво да правя, ма мамо- проплака Хубавена.

Дали да не помогна на бабите и дядковците да кандидатстват по европейски програми за животновъдство? Защо лаеш ,маме? Ти никога не лаеш?! Ела мама да те гушне! Имаш мнение за европейските програми ли? Знаех си, че малаката Фифи ще помогне на мама. Да, маме, ще ги видя тия европейски програми!

 

Европейските програми, както правилно беше подсказало кучето- кметски съветник бяха много удобна идея. Ефективни или не те в повечето случаи успяваха да замажат очите на избирателите. Хубавена се разрови тук- там и я намери –своята звезда на алеята на славната БГ политика- Европейски проект за модернизация и технологизация на селските раьони.

Камбаната на Камбаново най- сетне щеше да удари и всички да я чуят!

След няколко месеца лъчите на слънцето донесоха промяната в Камбаново…

Жителите на селото осъмнаха с лист формат А4 залепен с кафяво тиксо на стената на кметството. На съобщението пишече, че във връзка с културен европейски прокет за обогатяване и обновяване на селските раьони в читалището врати ще отвори компютърен клуб с 30 лаптопа и курс по компютърна грамотност. Според европейските изисквания курсът ще включва обучение по: MS office; Internet; Социални мрежи- Facebook, Twitter, Instagram

Противно на очакванията на Хубавена новината не предизвика вълнение у песнионерите. Те все още се притесняваха за кокошките и краставиците си.

-Простаци, каза си кметицата, изобщо не са отворени за новото!

Тя някак трябваше да ги накара да се ентусиазират, за да могат да обяснят пред медиите как кметицата на Камбаново е най- добрата и заслужава по- висок политически пост.

Няколко седмици по- късно бъдещата политическа звезда с европейската си вълшебна пръчица беше превърнала читалището в компютърен клуб с 30 чисто нови лаптопа с интернет. Безжичната мрежа носеше името Камбаново ай ти дженерейшън. Това беше името и на новосъставената фейсбук група на селото, където всички членове щяха да бъдат приети след краят на курса. Хората, обаче, продължаваха да цъкат с език всеки път, когато минаваха покрай читалището и да се оплакват от ниските пенсии и липсата на лекар в селото.

Но кметицата имаше план за всичко…

Медийната изява щеше да бъде съсредоточенa не върху края на курса, а върху откриването му. На кой му трябват резултати в политиката? Достатъчни са няколко камери, светлини и добре облечени хора. А за да вдигне ентусиазма на съселяните си Хубавена беше подготвила конкурс с номинации в категориите: най- голямо виме, най- голям зеленчук и най- хубава домашна ракия. Имаше и награда за цялостен принос на Камбаново от 500 лв., осигурени от европейския съюз.

Регламентът на конкурса беше публикуван на стената на кметстото във формат А4 без хаштагове, а с тиксо. Мълвата за наградата веднага се разнесе из селото и интересът към инициативата беше налице. Бабите оживено мереха тиквичките и доматите си, а дядовците вадеха прашасялите дамаджани с ракия от мазетата. Изведнъж проблемите на възрастните хора рязко смениха посоката. От болести и ниски пенсии ежедневието се обърна в дискусии за конкурса. Доматите се поливаха ежеминутно, а кравите в селото не се бяха радвали на по- голямо внимание. На реката се заформи нещо като кравешко спа, на което животните бяха сресвани, къпани масажирани и мазани със свинска мас, за по- лъскава козина. Най- голяма метаморфоза претърпяха магарицата Мара, която осъмна с накъдрена на ретро преса опашка и кокошката Коко, която не се оттърва само с вафлички по перушината, а получи и нова модна шапка, плетена на една кука. Кравите Преслава и Галена се съревноваваха в категорията най- голямо виме. И така, от някогъшни приятелки пасли заедно по тучните поляни , те се превърнаха в конкуренция и дори спряха да си мучат.

Кулминацият настъпи в деня на откриването на курса по компютърна грамотност и обявяването на резултатите от конкурса. Естествено се беше домъкнала цялата общинска интелигенция в лицето на общински съветници, местното радио, кметицата на общинското населено и нашумялата фолк певица Криса, която се славеше със скандален имидж и глас преминал 5 обработващи програми,за да заприлича на нещо.

Купонът в селото беше на лице, а за да открият конкурса Хубавена и цялата костюмирана делегация трябваше да ритнат камбаната за здраве и късмет. След това бившата библиотекарка на селото баба Радка с равен и бавен глас започна да изрежда кандидатите в категория най- голямо виме. Заизлизаха лъскавите крави и техните стопани. Наградата спечели дядо Митко Пионера за кравата Преслава. В категорията най- голяма тиквичка пък се отличи дядо Фики, въпреки че цяло село скочи с твърдение, че тиквичката била ГМО понеже коренът и бил много хилав. Наградата най- лъскава кокошка взе Никол и нейната стопанка баба Гери. Никол спечели поради новата си интересна порода Съвременна голодупа. Баба Гери я беше изрусила и напръскала с лак за коса, за да и блестят перцата. Никол умело пърхаше с крила и въртеше оскубаната си трътка в центъра на Камбаново. Награда за най- хубава ракия така и не се връчи понеже тържеството свърши с ритане на камбаната. Ама не онова за здраве и късмет ,а другото- истинското. От много дегустация на ракии и вълнение покрай голямата награда бай Гроздан казанджията взе, че се спомина. За да не се провали тържеството Хубавена нареди на пенсионерите да го вакарат в някое мазе до утре, за да не вмирише, че е лято. Те изпълниха поръчката и се върнаха опиянени от ракията и карнавала.

На следващия ден празникът беше излъчен по местната кабеларка, а кратък репортаж за него беше вместен и в следобедната емисия новини по една от националните телевизии. Пенсионерите се гледаха по телевизията и не можеха да се познаят. Беше ги яд как се бяха хванали на стръвта, която Хубавена им беше подала, за да отведе лачената си физика на по- висок пост. След ежедневните си задължения, свързани с животни и зеленчуци хората се събраха, за да извадят от мазето бай Гроздан и даго погребат както си трябва. Те осъзнаваха, че на негово място можеше да е всеки един от тях. Бяха отраснали заедно, бяха отглеждали децата си заедно, бяха си помагали, бяха минали през какво ли не. Бай Гроздан не заслужаваше да стои в мазето цял ден докато приятелите му пият и се надяват да спечелят 500 лева. Надвечер почти безмълвни, всеки потънал в собствената си мъка и грижи жителите на вече известното Камбаново се завръщаха от гробищата. Баха с един по- малко. Знаеха, че бай Гроздан е станал жертва на простотията на кметицата, която не се интересуваше от жителите на селото си.

Вечерта Хубавена и Фифи, сгушена в дамската и чанта, минаха през всички къщи,за да се похвалят. Щяха да напускат селото скоро, понеже на кметицата и беше обещано да стане заместник- кмет на най- близкия град. Компютърен курс нямаше да има, понеже селото трябвало да почете паметта на бай Гроздан.Не можело да има културни мероприятия след като вчера човекът си е отишъл. Иначе бай Гроздан беше този, който печели наградата от 500 лв, тъй като бил много активен във варенето на ракия и допринасял за доброто настроение на цяло село. Хубавена, естествено, не уточни кой точно ще вземе парите след като бай Гроздан го няма вече.

Слънцето залязваше, а селото се подготвяше да посрещне прохладната нощ.Най- щастлива беше кметицата. Тя мислено вадеше куфарите и тръгваше към новата си длъжност. Всички останали в селото бяха наясно, че с нея или без нея животът щеше да продължи по същия начин. С кмет, на който не му дреме, без лекар, без училище, без нормална пенсия…и така докато всички ритнат камбаната….може би наистина за късмет.