Какво да подготвя тази година за малката Буби?! Помисли си дядо коледа и се почеса многозначително по главата. Малката Буби заслужава хубав подарък. Тя не само беше послушна, но и караше всички около нея да се усмихват. Не обиди нито едно дете, не каза лоша дума за никого. И на всичкото отгоре е достатъчно скромна, че да не си пожелае нищо конкретно в писмото, ами просто иска да бъде изненадана. Ще трябва да отида на място, каза си Дядо Коледа и скокна енергично от удобното си кресло.
Още ме бива като за мойте години, подхвърли закачливо симпатичния старец и намигна на красивата Снежанка, която опаковаше подаръци със скоростта на малка китайска фабрика.
Всяка година Дядо Коледа излизаше на предколедна обиколка и проверяваше от какво имат нужда послушните деца, които не са си пожелали нищо конкретно в писмото. Той впрегна елените, скокна в шейната и се запъти към домовете на най- добрите и скромни деца.
Ето го и блокът на Буби. Дядо Коледа бавно приближи шейната на полусъединител до прозореца и започна да оглежда обстановката. Изключително чиста и подредена стая, въпреки че имаше куп играчки по рафтовете. Явно всички добри деца получават по много играчки, каза си белобрадият старец. Буби си имаше всичко, за което може да мечтае едно дете, вероятно за това е искала и изненада. Тръгна си от дома на малката Буби без никакви идеи за изненада…дали остаряваше и губеше идеите си? Или просто децата в наши дни си имат всичко благодарение на добрите джуджета с дръпнати очи, които не работят само по Коледа, а изпълняват желания 365/24/7? Отговоът на тези въпроси никак не беше ясен, но това беше без значение, защото основният проблем кръжеше като коледна шейна над земното кълбо. Какво щеше да получи малката Буби под елхата?
Рано сутринта, похапвайки коледни меденки с чай Дядо Коледа се сети за Коледна лекция, която беше посетил по време на лятната си отпуска. Лекцията беше за вечната мълва сред по- големите деца, че дядо Коледа не съществува. Една от основните точки беше, че преди окончателно да спрат да вярват в магията на добрия старец децата го подлагат на изпитание като не си пожелават подаръкът, който искат, за да видят дали той ще се сети от какво имат нужда те. Дали това правеше и Буби?! Една от любимките му! Дали скоро вече нямаше да вярва в него! Сега Дядо коледа усети паника! Извади си записките от лекцията, които Снежанка прилежно беше прибрала в чекмеджето с надпис: „Теоретична помощ, когато Дядо Коледа се паникьоса“. Започна нервно да разлиства тетрадката с наплюнчен пръст, с надежда, че тя крие отговор, който ще му помогне да върне вярата на малката Буби в него. И го намери! Според психологът Коледия Монтесори, децата губещи вяра в Дядо Коледа доста често са склонни да трупат множество пластмасови играчки, които им помагат да изгубят стойността на истинската Коледна изненада. Препоръчва се Дядо Коледа да подарява на тези деца необикновени подаръци, които не са играчки и изискват отговорност от страна на детето, относно опазването им. Примери в доклада не се посочваха и за пореден път белобрадия старец намрази всички психолози, които знаят само да съветват, но като трябва да дадат истинска идея се покриват като преяло с коледни меденки джудже.
Още една безсънна нощ очакваше Дядо Коледа, ако той не беше бутнал без да иска чашата си с чай и тя не се беше счупила.
Измислих го, възкликна Дядо Коледа и подкочи от радост. Беше толкова щастлив, дори не обърна внимание на земетресението в цялата къща, което предизвика с ентусиазирания си подскок. Трите паднали от елхата джуджета, обаче се спогледаха и безгласно се разбраха и тази година да скрият всички коледни сладки от белобрадия старец.
Дядо Коледа бързо наметна престилката и седна на грънчарското колело за да изработи лично за Буби най- красивата порцеланова чаша с розов дръжка. Опакова подаръка и го сложи във вълшебния чувал с другите подаръци, които съвсем скоро щеше да разнесе на децата по цял свят.
Коледа е! Всички деца вече спят, а Дядо Коледа пришпорва елените към апартамента, в който живее малката Буби. Оставя подаръка под елхата и бързо пак се качва в шейната, за да разнася от своята магия. Хо -Хо -Хо
На сутринта две малки ръчички в софийския квартал Мусагеница бързаха да отворят коледения подарък, оставен под елхата. Малката Буби не спираше да се усмихва, беше получила най- прекрасната бяла чаша с розова дръжка. Беше само нейна и никой друг нямаше право да пие от нея. Тази година Буби беше истински щастлива и харесваше новия си подарък. От вълнение дори не можа да заспи, докато не сложи новата чаша на един от рафтовете точно до леглото си. Е, разбира се наложи се доста да сбута всички играчки, понеже рафтовете в стаята й бяха препълнени, но накрая намери мъничко местенце и сложи чашата съвсем, съвсем накрая.
Докато я гледаше прекрасно подредена сред другите си вещи се случи нещо почти невероятно. Другите играчки като че ли избутаха новата красива чаша от рафта и тя падна и се счупи на множество бяло- розови парчета. Буби гледаше тъжна с очи наводнени от бистри сълзички. Не можеше да повярва, че лошите стари играчки бяха счупили нейният най- красив коледен подарък. Плака цял ден…дори не отвори другите подаръци под елхата. Може би, Дядо Коледа наистина не съществува щом подарява толкова чупещи се подаръци…каза си Буби.
Да, ама Дядо Коледа съществува и чува какво децата говорят. Щом до него достигнаха съмненията на любимката му Буби, той веднага захвърли червения костюм, сложи грънчарската престилка и направи това, което заслужават само най- добрите деца.
На следващата сутрин Буби намери нов опакован подарък под елхата. Коледа беше минала, но подаръкът стоеше и чакаше да бъде разопакован. Нейната красива чаша беше вътре- здрава! Буби бързо събра всички играчки от един рафт и на тяхно място гордо постави своята нова чаша. Гледайки я, Буби разбра, че истинските неща в живота са малко и лесно се чупят, но всичко завършва добре, когато вярваме в чудеса.